Димитър Танев, СЛОВОТО 20 януари 2005 г.
ПРОЗА, КОЯТО ДЪЛБАЕ

Николай Табаков отново ме изненадва – разказите му от „На всички местоимения“ отново излъчват тази интелектуалност, да я определим така мъгляво и бегливо. Даже в известен смисъл таят някаква елитарност, някаква психофилософска диагностичност. Но в същото време са многостранно и яко заземени.