в. Словото (СБП), Димитър Танев (За „Романът Ес“)
ЛЕСЕН ЗА ЧЕТЕНЕ, ТРУДЕН ЗА ТЪЛКУВАНЕ

В дълголетното ми вече лутане сред книгите рядко ми се е случвало някоя от тях така да ме затрудни професионално, а спечели като читател. И като резултат – да ме амбицира да пиша за нея.

…Фактът – за мен поне, че този роман е отворен за прочит в различни посоки и по различен начин, е доказателство, че белетристът Николай Табаков е „единак“ и самотник в полето на някак разлятата ни сега литература. Не пише, за да трупа творчески капитал. Затова и страни от баналните колективни вървежи, от показните участия. Няма го и в делбите и подредбите, с които се мъчим да поддържаме професионалното си, божем, битие и самосъзнание. Има някаква посветеност в такъв творчески (и личен!) избор, а това респектира. Запомнящ се, отделящ се, „неизносен“ писател е Николай Табаков. Сигурно затова ни е „труден“, посегнем ли да го четем, тълкуваме и йерархираме…

* * *

в. СЕГА, Бойко Ламбовски
(За „Романът Ес“)

„Романът Ес“ на Николай Табаков на воля оперира с два паралелни свята. Застиналият свят на дълбоката и анекдотична провинция, и снобските, откровено цинични сборища в столицата, а и в чужбина. В основата си той, разбира се, е типичен роман – става дума за любовна страст, но нас в случая ни вълнува житейската философия, кристализирала в някои от прозренията на героя му.